Ново!!!

Дойде време да разкажа и покажа за какво говорех в предишната публикация. От известно време обмислях възможността да прекратя писането си в този блог и да се посветя на няколко нови проекта, които са колкото лични, толкова и по-обществено ориентирани. ;) Ако мога изобщо така да се изразя. Та, за какво говоря...

Сменям платформата и се прехвърлям на Wordpress - оказва се доста по-приятна и удобна за работа. Предоставя и много възможности, които тук нямах.

На първо място е новият ми Личен блог. Казва се Хубавите неща и вече може да прочетете първите ми постове там. Това ще продължи да бъде Моето място. Мястото, в което ще ви занимавам с най-различни глупости, тъй че всеки, който отдавна не ме е засичал на живо - ще може да се информира с най-прясна информация. Разбира се, предпочитам да ми пишете или да ми се обадите направо - да се видим и да си спомним един за друг. ;) Примерно.

Вторият проект, с който сме се захванали с моя Боян е Бирологът. Блог за бира - биролог. Кратко, точно и ясно, а? Пишем и пием. Бира, с бира, сбира. За всички марки, които сме имали късмета да опитаме. Родни, чужди, извънземни, кофти, добри - няма значение. Информация за марката, историята й, разфасовките и ценовия клас + най-важното - нашето лично впечатление от вкусовите й качества. Това е.

Взех, че се захванах и с така нареченото професионално блогване, т.е. пиша постове срещу скромна сума в долари. Плащат ми за количество и качество публикации, а темата е музикални джаджи. Повече информация може направо да откриете в Music Gadgets, където смятам да се подвизавам всеки ден (даже по няколко пъти на ден). Всичко е на английски и е доста специализирано, но няма да се разсърдя на редовни кликове, за да расте скромната сума в долари. :)

Иначе, какво друго? Продължавам да упорствам в Twitter, където, в общи линии, съм доста редовна. Е, поне чета редовно. :)

В момента се опитвам да си намеря още една такава готина фрилансърска работа, от която да идват добри парички, без да се налага да се закотвям в нечий столичен офис. Все още не съм си намерила постоянна работа от този, стационарния, тип, но честно казано вече и не ми се иска. Имаше добри перспективи да съм продавачка на едно място, но това май отече съвсем... А щеше да е интересно поне. ;)

Та тъй - септември вече съвсем сериозно напредва, а проектите стават все повече и все по-сериозни.

Тук искам да отделя специално място и на едно момиче, което изключително приятно ме изненада, срещайки ме в центъра на Казанлък. Ако си спомням правилно, името й беше Весела и тя дойде да се запознае с мен, за да се убеди, че не е объркала физиономията ми (видяна в този блог!!!), убеждавайки баба си в същото. :) Е, Весела, ако продължаваш да следиш този блог и до днес - ще се радвам да продължиш да правиш същото и в новите ми начинания. Беше много мило да дойдеш да се запознаем. В град, в който стъпвах за първи път. Ама, че яко, а?! :)))

Толкова за сега тук. Не мога да кажа, че този блог ще спре да съществува. Предполагам, че ще има някакъв живот в него, докато се сещам за някакви стари неща и ги препрочитам, дори никой друг, освен мен, вече да не го посещава. Три години живот има все пак Where The Streets Have No Name. Но няма да се цупим и да плачем. Очаквам ви в новите ми интернет превъплъщения! :)

Нов

Периодът ми на творчески застой продължава вече толкова дълго, че чак ми е неудобно. Добро оправдание е фактът, че останах без работа насред лятото, когато кипи от събития, но пък есента тепърва идва, пълна с други...

Та, за какво ще иде реч. Този блог ще бъде замразен. Ще остане във вечността, така да се каже. Такъв, какъвто си е. Стар и нов, весел и тъжен, откровен и прикрит.

Ще продължа напред в друга насока, концепцията на която доизмислям в момента. Очаквайте включване и треперете! :-)))

U2

Тръгваме. И после. Не знам. Напред? :-)

...

Тук вече не мога да съм себе си.

Ново

В нов (за семейството ми) апартамент, в нов квартал, сред повече зеленина и на по-тихо и приятно място, на два пъти по-висок етаж, с два пъти по-бавен асансьор и за първи път в собствена стая. Чувството е странно, но от странно-хубавите. Започват да се подреждат тук вещите, спомените, които искам да запазя, но се намира място и за нови неща, има ниши, които тепърва ще запълним, и рафтчета, които все още са в магазина, но които ще бъдат напълнени с книгите, които още са в книжарниците.

Добре съм. Все още безработна, но обичана и щастлива. Преодолявам трудностите, правя всичко възможно лошото от последните седмици да остане някъде далеч, да бъде заровено надълбоко, но не така че да напомни за себе си, когато най-малко искам. Анализът на събитията не винаги е най-доброто, което човек може да направи в подобна ситуация, но аз сякаш винаги имам нужда от нещо подобно, за да продължа напред.

Скоро идва и август. Времето как си лети...

Планове има. Поне краткосрочни. Дългосрочните са сравнително малко, но много важни. Мдааа, ще видим. :-)

Това е

Такава съм, каквато съм. Времето ме променя, хората, с които се запознавам - също. Смятам, че трябва да получавам най-доброто. Сигурно всеки смята така. Но е така, да.

Споделено

Когато се чувстваш добре, след като си се чувствал МНОГО ЗЛЕ, трябва да го споделяш. :-)

И стискайте палци да ми се обадят от мястото, на което искам да работя. Кандидатсвах и сега остава само да чакаме. :-)

Ехо

Тук съм, не съм забравила за блога, но нещо напоследък желанието ми за писане тук е поумряло. Топло ми е, нямам работа, имам лични неразбории и ми умира всякакво желание да огласявам тук, така публично, в подробности, как се чувствам и какво смятам да правя. Нещо ми липсва и мисля, че знам какво е. Ще се опитам да си го постигна. С много желание и отдаденост - трябва да се получи. :)

Емоции

Когато се науча да ги контролирам, сигурно ще съм безчувствена. А случките около мен са много, макар вече да не ходя на работа и да не се налага да притичвам до университетта за лекции, упражнения или изпити. Поне там нещата приключиха със Среден. ;-) Но поне ваканцията ще е до октомври. Сега остава да се подреди всичко останало. Не е лесно да си контролираш всички прелитащи емоции...

Но поне каската ми е хубава. :-)

Имаме си новина

От днес вече съм безработна. Ако някой не е разбрал все още, да разбира от тук. Да, това значи, че си търся нова работа и който има да ми предлага нещо безценно - да действа на момента. Ха-ха!

Междувременно се опитвам да си изтискам от пръстите десет страници за курсова работа по Социални конфликти, вместо да пийвам на уединено купонче с вече бившите ми колеги. Нищо, би трябвало в понеделник да полеем фалита на фирмата. Финансова криза?! Гледай да видиш тепърва какво става.

Иначе ще имам и изпит по същото. Баш на рождения ден на майка - няма що и късмет. ;-) Ама и това ще мине, няма къде да ходим. Дано поне накрая не взема да се оакам.

А, да, следя в реално време какво се случва с първия концерт на U2 от тазгодишното турне, който се случва в момента в Барселона. Twitter му е майката. #U2. ;-) Яката работа. Днес явно е някакъв ден на големи промени и някакви важни решения. От август няма вече да съм горд жител на Люлин. Местим се в нова квартира - в Света троица. Хола! :-) Не е да съм се отчаяла. Даже май съм по-позитивно настроена (вече) от очакваното. Обичам промените, пък и всяко ново начало ме изпълва с трепет за нещо хубаво...