Когато се науча да ги контролирам, сигурно ще съм безчувствена. А случките около мен са много, макар вече да не ходя на работа и да не се налага да притичвам до университетта за лекции, упражнения или изпити. Поне там нещата приключиха със Среден. ;-) Но поне ваканцията ще е до октомври. Сега остава да се подреди всичко останало. Не е лесно да си контролираш всички прелитащи емоции...
От днес вече съм безработна. Ако някой не е разбрал все още, да разбира от тук. Да, това значи, че си търся нова работа и който има да ми предлага нещо безценно - да действа на момента. Ха-ха!
Междувременно се опитвам да си изтискам от пръстите десет страници за курсова работа по Социални конфликти, вместо да пийвам на уединено купонче с вече бившите ми колеги. Нищо, би трябвало в понеделник да полеем фалита на фирмата. Финансова криза?! Гледай да видиш тепърва какво става.
Иначе ще имам и изпит по същото. Баш на рождения ден на майка - няма що и късмет. ;-) Ама и това ще мине, няма къде да ходим. Дано поне накрая не взема да се оакам.
А, да, следя в реално време какво се случва с първия концерт на U2 от тазгодишното турне, който се случва в момента в Барселона. Twitter му е майката. #U2. ;-) Яката работа. Днес явно е някакъв ден на големи промени и някакви важни решения. От август няма вече да съм горд жител на Люлин. Местим се в нова квартира - в Света троица. Хола! :-) Не е да съм се отчаяла. Даже май съм по-позитивно настроена (вече) от очакваното. Обичам промените, пък и всяко ново начало ме изпълва с трепет за нещо хубаво...
Ехо, не съм забравила блога, да не си помислите нещо различно! Държа да отбележа, че съм в чудесно настроение и добро здраве. Че прекарвам чудесно последните няколко почивни дни, а на всичкото отгоре и днес (понеделник!) бях отпуска. Сууупер яко! Пък и дъждът не може да ме разстрои много, честно казано. Имам(е) нужда от такава прохлада и я получавам под формата на капчици. Плиснал в миг и отшумял, а? ;)
Остана само един изпит за взимане. До 1 юли ме чака една голяма курсова работа, за която изобщо не ми е ясно какво точно ще трябва да направя, а на връх рождения ден на майка - 2 юли, ще се препитваме и писмено по въпросната дисциплина - социални конфлитки. Кофти работа - особено като се има предвид, че на тези лекции успях да се появя само веднъж този семестър. И не ме успокоява особено мисълта, че с по-голямата част от курса ми положението е същото...
Какво иначе друго?! Работя без заплата вече две седмици и положението не е особено цветущо. Получих лек аванс, който ми даде глътка въздух, но да видим до кога ще е така... Нещо не ми харесва цялата тая работа. Демотивиращо и показателно. Липса на екип? Твърде вероятно... Ама не ми се говори много за това, честно казано.
Добре съм. Усмихната. Обичана. В добро здраве.
Даааа! :-) И четири шестици... до утре. Петата оценка ще е ясна след 24 часа. :-)
Известно време ще дам почивка на блогчето. Отдавам се на учене и подготовка за изпити, които ще се случат в идните няколко дни. Ако всичко мине сполучливо, ще съм завършила трети курс до 2-3 седмици макс.
Добре съм и ще се отдам на позитивно мислене. :-) Случват ми се хубави неща, определено. :) И времето е с мен! :)
Distant earthrise long ago Lingers at the borders of our minds Mysteries spinning in the dark In the frozen emptiness of time We were lost and we never knew Who we were, what we left behind Living half lives we were blind To the new frontiers that opened up our eyes
To find our minds were spinning Souls entwined in a spiral dance The ancient ways have found us again To give us one last chance
Living in this place, Staring into space we find We might share the corners of our lives Infinity runs deep, Eternity that we can't keep Melting through the frozen wastes of time
So we go and we'll not return To navigate the seas of the Sun Our children will go on and on To navigate the seas of the Sun So we go and we'll not return We'll navigate the seas of the Sun Our children will go on and on To navigate the seas of the Sun
We can't go on tomorrow Living death by gravity Couldn't stand it anymore, We'll sail our ships to distant shores
Purple, gold and blue, Living colors every hue Flowers in the garden of the gods No one can ever know If you never saw them grow But this darkness is really full of light
Well beyond the Earth, Beyond all things that gave us birth We'll navigate the seas of the Sun If God is throwing dice And Einstein doesn't mind the chance We'll navigate the seas of the Sun Infinity runs deep, Eternity that we can't keep We'll navigate the seas of the Sun Flowers of our souls Purple, blue and gold we find To navigate the seas of the Sun So we know who we are Even in this frozen waste We'll navigate the seas of the Sun Living in this place, Staring into space we find We'll navigate the seas of the Sun Well beyond the Earth Beyond all things that gave us birth We'll navigate the seas of the Sun If Einstein's throwing dice, And God he doesn't mind the chance We'll navigate the seas of the Sun Flowers of the soul Purple blue and gold we find We'll navigate the seas of the Sun And who we were before Eternity that we can't keep We'll navigate the seas of the Sun Flowers of our souls Purple blue and gold we find
Това хубаво, даже жегаво, време предполага повече излизания и неща, които да ми се случват извън четирите стени на офиса, вкъщито и заведенията. Хубаво е, но много се изморявам и се тормозя, че работата си стои незавършена и става все повече и повече. Всъщност съм добре, макар от време на време да изпадам в неприятни дупки на унилост и нестабилност. Давам си известно време да преодолея проблемите, които са най-вече в главата ми. А ако не мога - ще ги приема и ще правя нещо по въпроса да не са проблеми. :) Като го напиша, мога после по-лесно да се самоубеждавам. :)
Май месец е от онези пълните - в които ми се случват много неща и които минават толкова бързо, че после се чудиш какво всъщност чак толкова се е случило. Така и този път. Не е случайно, че ми е любим. :-) Започнахме по зверски начин, буквално. Концерт на Destruction, рожден ден на сестрата, "безкрайни" празници, които ми излязоха през носа и от които се уморих повече от когато и да било преди. Интервюта за сваляне и концепции за мислене, а толкова малко възможности за съсредоточаване. Трудно преодолимо, признавам. После прекрасен уикенд - на "Цвете за Гошо", където най-после успях да си почина, изморявайки се. Волейбол, така де, "Картоф"... ;) Федербал, фризби. Както го бяхме измислили и организирали. И се получи. Наистина чудесно. Много позитивно, пиянско, весело, със сносна музика и много обич. Навсякъде. :-) После какво? Вече ми се губи. Пак концерти. Мракобесие, поредни пиянства, гостувания, домакинства, дълги работни полудневници и уж вървеж към приключване на трети курс... Май месец е така! Вече съм и в Twitter. Заповядайте, тъкмо да се ориентирам малко по-бързо във всички екстри. Социални мрежи. Брррр! Ама няма как. Е, има, разбира се, но не искам, ха-ха. След това Circle II Circle, интервю със Зак Стивънс, едно-друго-трето-пето. Опити за самостоятелност и пълно единодушие по въпроса. Болести, здраве, усмивки, плодове, къси панталони, слънчеви очила и топлина. Май месец.
А после рожден ден, Контрол, Хиподил и всички други луди, среща на класа, а може би бал в Кюстендил... Guano Apes, а преди това рождени дни. Един, два... някой каза ли три?
Тук сме, тук смеее! Много веселба в последните три дни, голям кеф, голям! :-) Ще разправям, но може би повече ще показвам. За сега толкоз - да информирам. ;-)
Ако взема скоро да се кротна малко - да си почина, да посвърша работа, да отдъхна и усетя, че съм в кратка ваканция - добре ще е, защото имам нужда. В последните дни всичко ми върви на много бързи обороти. Имам нужда от почивка.
ИБАХТИ! Както често обичам да казвам (и изобщо не ме е срам!). :D Вчера за малко да се сблъскат две планети... или четири, или... а бе и аз не знам какъв точно катаклизъм стана, че толкова хубаво си изкарахме в това мазенце "The Black Lodge"?! Тотално изтрещяване, което (в най-добрия смисъл, смятай!) не ми се е случвало от дооооста, доста време. Развилнях(ме) се и не знам дали се метапрограмирахме, както прокламираше със спама си Марто, но се заредихме с егати позитивната енергия. Прекрасно е чувството, когато се обърнеш, във всяка посока да виждаш познати лица. Физиономии, които толкова добре познаваш и обичаш така силно и които тази вечер са заедно. Накуп за първи път, май? Но не и за последен - поне това знам със сигурност. Да казваш наздраве на непознатия, който да се окаже, че всъщност изобщо не е чак толкова непознат. А бе страшен купон, който ще се помни от всички присъстващи още поне няколко дни/седмици... до следващия път. Снимките са изкъртващи!
А аз пак светя. Хубаво го казва това Лори. Е, Лори, точно такава съм вече. Не знам дали е "старата" Бояна, но е щастлива Бояна. :-) Хубави неща са ми в главата и планове, които ми пълнят душичката с мноооого ++++++ заряди. :-))))
Публикации
